автор: sYco

(щеше да се чуе това)

купи си пистолет, моето момче,
и стреляй право към небето
та дано
най- накрая
успееш да застреляш падащата си звезда
и си намериш късмета,
защото аз не мога
вечно да пазя
женското
или каквото и да било начало в себе си,
да ти се усмихвам
мило,
кротко
и да стискам зъби

никога не съм била падаща звезда,
затова куршум
не ме лови,
но обичам да се настанявам
в чуждите мисли
и вече не знам
аз ли съм,
или съм тя
ти на кого говориш,
кого докосваш,
с кого си тръгваш
в твоята глава ли е толкова тъмно
или аз никога не съм можела
да светя
и да успокоявам
пощурелите ти вдишвания
издишвания

наречи го
както искаш -
раздовяване,
ревност,
можене,
способност,
но да чувам всички гласове,
чиято интонации,
е на върха на езика ми,
но той не прозинася моите думи,
а други,
ме кара да се крия
навътре в тъмното
и да не задавам никакви въпроси
на глас,
защото
знае ли човек
кой може да чуе

и така не искам
аз да отговарям

вземи си пистолет, моето момче,
застреляй я накрая тази падаща звезда.