Без сълзи се катурна и тази пуста сутрин.
Не исках да попитам как си ти...
Напуканите устни те викат безучастно,
но звуците се блъскат у хора и стени.
Да търся нямам право, да моля - и не искам.
Свиреп ще е денят, след него и нощта.
Да търся нямам право, да питам - нямам сили.
Един човек изгубих, една добра душа.
До утре има време...аз пак ще се събудя,
с усмивка пак ще срещна калта около мен.
Да търся нямам право, да искам - не умея.
Един човек си тръгна с поглед озлобен...