Виждам ъгъл
с ъгълчето на окото си:
част от отворена врата,
парче от гардероб,
стъклото на прозорец,
лампа
и дърво.
Стоп-кадър
от документален филм.
Фрагмент от стая.
Или от живот.
Врата, която се отваря,
за да превърне небитието
в битие,
в което спомени складирам
в един разхвърлян гардероб,
с прозорец, който мами
към висоти
(но как боли
щом падна от перваза)
и със дърво.
Дървото на живота.
Което в крайна сметка ме завива
щом Господ лампата ми угаси.