автор: veesii70

Имало някога,някъде,няколко
пухкави крехки мечти…
Те се родили съвсем неочаквано
от няколко топли сълзи

И в пелени от шарени спомени
тяхната майка -Съдба
ги повивала и им пеела песни
за живота и любовта…
Лека полека мечтите пораснали
и тръгнали към Върха…
Искали там да открият
своята свобода.
Имало много съмнения-пропасти
и остри скали-лъжи,
но те толкова силно искали
пътя да продължи…
И уморени те се облегнали
На една скала- лъжа,
тя се откъртила и бързо паднали
там долу в пропастта…
Обезумяла съдбата майка
ги покрила с покров от лунни лъчи
и дълго и безутешно плакала
и капели рими-сълзи…
Минало време и пак неочаквано
от няколко топли сълзи
се родили няколко пухкави ,бели
нови, по-силни мечти…