автор: nironi

Във всяка чаша дреме по една река-
тя, моята, е вече пълноводна.
Изля душата си на екс света,
поиска да съм му притома

Поиска да съм свършен, като глътката
на дегустатор поиска да ме плюе,
поиска края на това страхотно лято
да е юли.

Но вече мога да го пия, бавно да го пия
мога да го спирам, да го свършвам , да проточвам.
Светът е пиене, което си започнал
а пияни- няма, няма.Нийде.