автор: veesii70

Преди да дойде Бурята…
Сърцето беше сухо
а душата жадна…
Изворът на вярата размътен…
А гъстата гора на моите мечти
беше изсечена от подлите лъжи.
Стърчаха само исъхналите клони
на недоизживяни спомени…
Преди да дойде Бурята…
Животът беше сух,кошмарен сън
А само във съня живеех истински…
И в блатото на някаква измислена любов
изгубила бях истинските чувства.
Преди да дойде Бурята
бях изгубила и себе си дори.
И Тя дойде за да съживи
със дъжд от вяра
последните умиращи надежди…
и с гръм от Истина
за да запали прогнилите дървета
на лъжите…
И аз разбрах,че бурята в душата ми
била е… преди да дойде Бурята…