Напих се безпаметно, май беше от мъка.
Не беше от мъка, а тежка разлъка.
Напих се и после набърже премина.
Готовя бях всички мъже да изрина
и всичко, което в дома ми са внесли,
и всичките картички, всички чудесни
кутийки, парфюми и секси бикини...
Тогава си спомних за Ан Пелегрини
и тези, които изследва с години.
Но аз като тях не желаех да стана.
И сякаш от болката бях още пияна,
когато в мен се загледа хлебарка.
Да, вярно, че тя е без мозък и малка,
но в тази минута тя значеше много.
И все пак размазах това многоного,
защото желаех сама да остана,
прясноразлюбена и леко пияна.