автор: nikolai4o

Като праведник, напълно безгрешен.
Без нужда от дрехи. Почти безутешен.
Без потребности, в пълно мълчание.
В обети за бедност в душевно ухание.
Цветята разцъфват до сами ми крака,
когато пристъпвам. Се моля така:

"Да дишам Дъха Ти.
Да пия от жива река.
В скръбта си да плача,
да не би да сгреша.
Да Те търся и денем и нощем.
За Теб да копнее сърцето ми Боже.
Да се превръщам на птица, на дар.
Да забравя, да не помня суетен товар.
Да се връщам, да падам, да ставам.
При Теб за замръквам при Теб да оставам!"

Без страст и без корист, без грях.
Във молитви и химн за спасение.
Изплаках очите, сърцето изпях.
Цял съм обич и цял умиление.

...

Всичко се случи
в последните няколко мига.
А сякаш бе вечност,
сякаш бе сън и сякаш ... умирам ...