автор: hudojnika

         Преди – ще станат петдесет години – завърших Русенското техническо училище. Дипломната ми работа беше свързана с проектиране елинсталацията на голям пътнически кораб и трябваше да изкарам тримесечен стаж в Корабостроителницата.
         Можех да си вра носа навсякъде, където ми беше интересно. Строяха се танкери и серия малки морски кораби; работеха няколко хиляди души на смени. Хич не им беше до мене и моите проблеми си бяха лично мои; номерът беше да не се мяркам пред очите на началството.
         Едно от “убежищата” ми беше при бояджиите, колоритни улегнали цигани, с бригадир – Сали Бояджи. Спореше им и гледаха да свършат нормата “на акорд”, та да имат време за разпивка и джумбуш.
         Изчакваха ренгенаджиите да свършат заснимането на всеки сантиметър заварки – по шевовете на огромните стоманени листи на корпуса, които в камара папки отиваха в архив; а ако случайно открият пробойна да се знае кой е бил заварчикът, а и да се отстрани навреме. Стъргане, китване, пак и пак, и накрая боята – специална, бордова, водоустойчива. Тежка работа, с отровни оловни изпарения, но добре платена.
         Още тогава се разказваше една история, звучаща невероятно и като виц, никой не я опровергаваше и на никого не омръзваше да я слуша до безкрайност. Доста отдавна не съм я чувал и за да не се забрави, ще ви я преразкажа.
         Историята е относно един БОЯДЖИЙСКИ ДОГОВОР.          
         Предстояло извънпланово предаване на кораб, строен по извънредна поръчка и се налагало да се заплати на бояджиите, както и на всички други бригади, не чрез заплатите им, а извънредно - по договор.
         Всичко готово, тържество, официални гости, шампанското се тряснало в борда, корабът се плъзнал елегантно по хелинга, влязал на вода, поклащал се и бавно се развъртял за да застане срещу течението, както му е реда при речните кораби.
         Тогава - о, ужас! Оказало се, а и всички видяли, че от другата страна корабът въобще не е боядисван! От това, което се виждало от ватерлинията – до върха на комина. И мачтите. Началството бясно, ще разкъса бригадира на бояджиите - Салито. А той – спокоен, личи по изражението му, че си е опекъл работата; демек - вързал си е гащите.
         Вади договора, показва, чете:
         - Ето на, дургар Началства, черно на бяло! Пише ли? Пише! Чета: “Днес, едикоя си дата, еди къде си... се сключи настоящия договор относно боядисването на кораба едикой си, между Бригадата на бояджийте, представяна от едикой си Сали... ОТ ЕДНА СТРАНА и Ръководството на Корабостроителницата, представено от Директора... едикойси и Главния счетоводител, още по-едикойси... ОТ ДРУГА СТРАНА, за сумата от... еди-колко си лева, платима така и така… Е, питам аз, дургар Началства, бригадата спълни ли си договора; боядиса ли неговта си страна! Боядиса! А за другата страна – щом трябва, ще дава на вас четки, боя от артъка, да спълните и вашта си част от договор! Няма се караме, да правим сиганска работа, я!
         Коментарът, както се казва - злишън.

         Преразказал: Велимир Петров