автор: spasena

Той можеше да бъде и квадрат.
И сигурно е трябвало да бъде.
Добре е, че след чуждия креват
ни чака някой по-добър, по-мъдър.
По-мъдър, но до гуша омърсен,
предаден, и ограбен, и заместен
по смисъла на онзи стар рефрен,
че мръсното се прави много лесно...
И лесно и за кратко-но уви,
триъгълникът жалък се разпада
и в този вече смешен лабиринт
един самотен Връх се изповядва...
И хленчи, и говори за вина,
а после, че си тръгва от обида...
А мъдрият гради до сутринта
взривената житейска пирамида...
Додето го затрупа посред нощ
безсилието прошки да раздава.

Той-мъдрият, понякога е лош.
Децата му, обаче, да са здрави!