автор: nadya

на Венелина

Днес живея точно срещу себе си,
виждам как в ранното утро
млада жена тихо върви
след първата детска усмивка
и набъбват в мислите ми
трепетно малките стъпки.

Нямам нормиран работен ден,
изключвам командировките,
нямам среда и желание нямам,
докато вечер приспивам
в себе си скуката.

Моят любим господин
се оправдава, а аз боледувам
за старите приятели
и ми трябва време
да стъпя на точното място
и ми е тъжно когато
затварям телефона..

Вечер отпивам на глътки
от свободата си,
рехаво разбъркана и безсолна,
дъхав коктейл от усмивки,
преминавам въздушно през миглите
и се връщам в съня си,
където сънувам дните
преди вчера.

Днес живея точно срещу
и всяка ранна утрин
срещам старицата,
съхранила част от младостта
под яркото червило на устните,
понесла в шумящите пликчета
дълго събирани спомени
от първите стъпки
на внука си.