Когато бях малък и овци пасях,
почти нищо не знаех, а просто цъфтях.
Когато невинно момиче погледнах,
и в него аз тебе съзрях.
Улегнала, смела,самотна звезда,
на пътя ми млечен в олбита на
Проксима,Меркурий,Венера,Уран.
На края на света в скала прикован,
да пази огньове, и златни руна.
Одисей да омая, и върна в света
на древна Елада, любов и красота...