Когато я срещнах и не можех да реша,
че тя е онази, която съм чакал,
изгубих безсмъртната си душа
и сили на зло ме понесоха в мрака.
А после, когато бях готов да сгреша,
а пък тя ме видя и разбра, че съм лъгал,
аз изгубих и втората си душа,
и тя, като котка, се шмугна зад ъгъла.
И поел към вратите на Рая пеша,
натежал под дъжда, на асфалта се свлякох.
А последната, кучешката ми душа,
над съня и спокоен бдеше тихо във мрака.