Знайно е, че Цонето обича да си ги съчинява и да разказва разни измишльотини - от и за нея си; кръстила си ги е: Автокомпроментишкапели; самобудалка се и се хилкоти най-силно от всички, на абсурдните ситуации в които се самопоставя:
- Прибирам се, Милички, по нощите росна-росна, вода ненапита и пред нашия блок (тя живее в къща), от сянката под балкона ни се протягат две агресивни ръце, придърпват ме до стената, запушват ми устата, масажират ми бюста през балтона и просъскват в ухото ми да си трая; да броя до двайсе - да свършел и ще ме пуснел; иначе - лошо!
И се заотрива в пеша ми. Все пак - безобиден чекист. Ще го изтрая. Минаха хора, подплаши се, пусна ме и избяга. Закрещях като шантава, да ме питате защо, не мога ви кажа.
Съпругът ми се показа на балкона (тя си няма съпруг) и нежно се осведоми:
- Какво си се ракрякала, ма улава гъско!
Разказвам му аз подробно, а той ме успокоява:
- Лелеее, какви ненормални перушани имало! Аз само като те погледна - ми се отщява, а на него - му се дощяло...
И се залива Цонето от смях и радост, сякаш са и дали короната на Мис Вселена.
Велимир Петров