автор: Ficho

Всеки носи у себе си празния дух на безкрайното нищо -
там не действа законът на Нютон и няма прегради,
ала то разширява Вселената и по оградите пише -
всички птици летят, всички ябълки знаят да падат.

Всеки патил скиталец, пристигнал от много далече,
знае всичките - четиристотин - посоки на вятъра
както всеки, роден самурай, носи вярата в острия меч
и единствен над него е празният дух император -

без да трепне с ръка ще забие в корема си ножа,
постоянно готов - и насън, узнае съда на безкрая,
помирен с неотменния жребий, добър или лош,
да поеме след празния дух - затова самурай е.

Над високия покрив на скритите в сняг върхове
вик на жерав невидим пронизва студа и мъглите:
непознатата тайна на празния дух го зове
да прекрачи в безкрая на нищото без да разпитва.

Да прогледне живота с очи на скиталец, а не на обречен -
прост и пуст като делва, а не удивително чудо,
като празният дух на безкрая и острия меч,
който може за миг да отреже главата на Буда.

Да съзре сред безкрайното нищо предвечния зов,
повелил на света до последната, сетна, минута
всяко младо момиче да знае какво е любов,
също както и райската ябълка знае закона на Нютон.