автор: pastirka

Студеното копитце на луната
събуди прибледнелите звезди.
Нощта премина в следващата дата.
Като крадец. Без никакви следи.

Дърветата сънуваха върхари,
накичени от птици и гнезда,
целуваха ги слънчеви пожари,
зеленовластен вятър в резеда...

Но тихо се полюшнаха тревите
след стъпките на новата зора.
А с бисерите в миглите им скрити
един забързан лъч се заигра.

И хукнаха светлинните акорди,
родени с този августовски ден.
Прикрита, но непримиримо горда,
нощта ще чака залеза червен.