За първи път
любовта
не искам аз да афиширам.
За да я скрия от света,
затворих себе си в кутия.
Издигнах четири стени,
повиках силно тъмнината,
решетки сложих от бодли
и злобни псета пред вратата.
Приятели и врагове
останаха далеч от мен.
Отрекох Бог!
Оставих вярата ми да умре.
Уморено паднах на колене.
Очаквах времето да спре.
Или да избърза до промяна.
Надявах се - поне
да се стопи рана в рана.
За първи път
признах се победена...
Не пожела дори веднъж
да се раздели с мен
любовта -
неосъществена.