автор: feniks

Една слънчева
лодка
по миглите
на небето
изтича
с гласа,
стаен в очите ми
играе си
на жмичка.
Една дъждовна
мелница
по гърба
на океана
към теб се взира,
ръцете и -копнежни,
хриле
и вятър.
Платно от лодка,
като очакване,
като
усмивка
(да,твоята усмивка)
тупти сред
свитите ми пръсти,
потича в
тръните на тишината,
отхапва
глътка розова
и ражда
най-крехката
мечта
за мачта.