автор: ida

Il fait son apparition toujours à jeudi.
Pas chaque jeudi cependant
Seulement avant de pleuvoir.

Avant que le ciel va pleurer.
Il porte son chapeau démodé, ses chaussures à lacets et
une grande parapluie noire sous le bras.
Il sorte un mouchoir en carrés bleus et blancs
de la poche de sa redingote et essuie longtemps
les verres de ses lunettes.
Quand il ouvre sa grande parapluie noire
tombe la première goutte de la pluie – “ploum”.
La pluie tombe à verse.
“Ploum – ploum – ploum – ploum – ploum… “ –
les gouttes se dépassant comme les coups d’un grand coeur de l’eau
qui va vite s’encouler.
Justement quand le monsieur de jeudi
ferme sa grand parapluie blanche.


Оригиналът:

ДЪЖДОВНИЯТ ЧОВЕК ОТ ЧЕТВЪРТЪК

автор: Дора Господинова (Марта)

Той се появява винаги в четвъртък.
Не във всеки четвъртък обаче.
Само преди да вали. Преди
небето да се разплаче.
Носи старомодно бомбе, обувки с връзки и
голям черен чадър под мишница.
Вади от джоба на редингота си кърпа
на сини и бели квадрати и бърше дълго
стъклата на очилата си.
Когато разтвори големия си черен чадър
тупва първата капка дъжд - "туп!".
И после руква:
"Туп-туп-туп-туп-туп-туп..." -
капките се надпрепускват
като ударите на голямо водно сърце,
което скоро ще изтече.
Точно когато господинът от четвъртък
затвори големия си бял чадър.