автор: siqnie

В камината гори приятен огън,
а съчките от бор пръщят с плам.
Една звезда отронва се одгоре,
и плаща на ноща раздиря там.

Притисната в теб аз търся нежност,
откривам я в топлия ти глас.
Щастлива съм че имам те до мене,
не искам друга в този късен час.

Потропва клонче от ела вековна,
на малкото и лъскаво стъкло.
Шишарка тупва в тревата морна,
а вятъра,преде,преде кълбо.

И тихо е при нас и е приятно,
а въздухът е с мирис на смола.
Камината огрява ни с пламък в златно,
ноща покрила е смълчаната гора.