автор: siqnie

Самотата тежи като сън над клепачите,
и се питаш ,кога и защо?,
си е тръгнал от теб,този лъч,
светъл някога,и оставил е тъмно петно.

Самотата е просто раздяла отминала,
думи тягостни,две или три.
Сълзи някалко пуснати жалостно,
изхабени до болка,разбити мечти.

И остават след всяка раздяла забравени,
зачервени и тъжни, уморени очи.
Отмалели ръце в молитва протягани,
неизказани думи и разбито сърце.