автор: miglena

Девствена била папируската Расимети, свенливо прикрила с мъхави власинки голотата на змиевидното си тяло.

Родена от сърцевината на растение с име Речен дар, откърмена с Нилско мляко, изваяна от утринните ласки на Ра, нагиздена с брашнен воал, Расимети тръпнела в очакване на своя Писар. Вярвала, че щяла да го разпознае по стъпките – разсичащи въздуха с увереността на чакал, но и с гъвкавост на кобра ... Сънувала го като жрец на детето-слънце Нефертум, свещенодействащ в името на живопламтящата светлина.

На зазоряване, Расимети палела свещи във формата на лотоси и ги пускала по Нил с надеждата великият Нун, първотворецът на боговете, да я дари ако не с безсмъртие, то поне с хилядолетност. А съдбата й всъщност щяла да се реши в един единствен момент – когато Писарят извадел тръстиковото си перо и я обладаел сред кървящо мастило ... след което Расимети щяла да приеме фамилията Летопис, или Разписка за платен дълг, или Сакрална поема, или Астрологична графика ... и да поеме към дълъг живот в библиотечен разкош, обкръжена с раболепни почитатели, или към невременна старост и бързо забвение в простолюдна немотия.

Понякога, Расимети потайно желаела да си остане все недокосната девственица. Така поне можела да си фантазира, че един ден ще принадлежи към рода на благобожиите фамилии на Митовете, Легендите и Приказнословията.

Дълги години се обучавал за писар Ноирам, произхождащ от знатен и заможен род, приел с достойнство наставничеството на духовенството и със синовна обич храма за свой дом. Изпочупил стотици непослушни пръчици върху опърничавите глинени плочки, докато йероглифите започнали покорно да се изписват изпод ръката му и бил готов да държи с финес тръстиковите пера, с които да покорява папирусните сърца ...

Обичал да флиртува със своенравни Поемки, наслаждавал се да води среднощни диалози с мъдри Философки, копнеел да странства с волни Пътеписки, задявал се с очилати Математички ... Всяка папируска го прелъстявала с каквото можела, на драга воля му се отдавала ... а после потъвала в спомени за преживяното с Ноирам, който продължавал лъчезарно и напето по своя път, йероглиф след йероглиф, в очакване да създаде своя шедьовър, който щял да го превърне от писар в творец, достоен да не остане безименно незапомнен ...

В задъханост, като в танц на огнена одалиска от селенията на изгряващото слънце Хепер с безплътна сянка от царството на Тот, като полъх от писъка на умиращ гълъб, като докосване до коляното на Изида, като усмихната истина за същността на Нищото, което е всичко ... като рози, вплетени в кръст, като звездолъчистост, засияла в златен поглед, като свобода от себе си, като сигли на вреченост, избродирани със сърма по сърцето, като две тела, превърнали се в едно всечувстващо сетиво, като солена сладостност и горящи ледени кристали ... като нещото, което единствено придава смисъл и значение на живота ... като безименно дете на светостта, като радостност на всемирието ... Расимети и Ноирам се срещнали ... и като йероглиф на пламъка, вплетен в йероглиф на Духа, забравили за безсмъртието, защото всеки миг наслада да са заедно означавал повече от вечност един без друг.

Затова, мелодията на техния йероглиф отеква без ноти ... при всяко слово на обич, отнело девствеността на лист хартия, електронно писмо, ефирно съобщение ... папирус ...