Излезнах от дупката, влезнах в гоолямата.
За всеки има място, широко, просторно. Чак необятно.
И загубих се в тази дупка.
Вървя насам - едно виждам, вървя натам - друго виждам.
И никъде себе си не виждам.
В малката дупка бях навсякъде. И тук пипнал и там объркал.
И да съм загубил нещо - ще си го намеря.
А в Голямата - изгубих се.
Тогава взех Голямото огледало.
В него се вижда цялата дупка, а в центъра й Аз - мъничък, мъничък..
Ама голям!
Защото най-близо до огледалото.
- Огледало, огледало, кажи ми кой е най-голям в тая дупка?
- Ти!