автор: Iony_ada

Не мога да разчупя
веригите железни на безсилието.
Не мога да си купя и гаранции
от хипермаркета отсреща.

Не мога да си хвана автобуса
и да избягам с него от света на хората.
Не мога да си сипя в термуса
коктейл от радост, свежо настроение

и капчици надежда за привкус.
Не мога да измисля нови думи,
за да опиша нови чувства,
събудили се в мен внезапно

с появата на нещо непознато.
Не мога да продам на старо
онези посивели спомени,
захвърлени в ъглите на душата ми.

Не мога да иэчистя със белина
петната от живота си, които
сама допуснах да остави
стремежът ми към нещо неизпитано.

И хиляди неща не мога!
А уж живеем в друго време.
Изглежда във света на новото
пак всеки носи свойто бреме.