Тя изплува в нощта
и премина край мен –
гледах сякаш останал без ум.
Тя премина край мен
и изпълни Вселената
с дъх на ефирен парфюм.
Лъх на смърч и смола,
ранна утрин в градина
и висока санталова нота за миг.
Тя премина край мен,
ала ех, как премина –
сякаш бе генерал,
а пък аз – прост войник.
И в нощта, натежал
и от амбра кафяв,
с хищен дъх на цибет,
моят дух не разбра –
кой премина край мен,
и не беше ли дяволът,
или пъпът ми, хвърлен
подир мойте ребра.