 |  на Николай Колев
Върви поетът срещу вас -
полуусмихнат, полутъжен...
А есенният листопад
чертае над главата му окръжност...
Той носи свойта доблест като рана -
единствен Росинант не го забрави...
По дяволите шумните успехи -
поезията във сърцето е награда!
На масата ви сяда в края -
не иска с болките си да ви стряска.
Не моли никога награда,
не търси ръкопляскания...
И все пак все сте му нужни -
за вас сърцето си във стих зазижда.
Под маските във нощи теменужени
той вашата тревога вижда.
Със спомени не ще го възкресите,
обичайте го, докато е жив!
Какво че броди сред звездите,
изстрадал всичко ваше в стих.
Сега е жив, сега го наградете
със дума, с цвете, със усмивка,
че във земята крехките поети
умират дважди от преструвки!...
Ружа ВЕЛЧЕВА
Публикувано от BlackCat на 05.09.2007 @ 08:54:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Поетът" | Вход | 8 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Поетът
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 05.09.2007 @ 09:28:18
(Профил | Изпрати бележка) | Колко много истина се крие в стиха ти!
Поздрави!:))) |
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 05.09.2007 @ 09:43:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Поетът, на когото е посветено това стихотворение, за съжаление, е покойник от близо 3 години и аз излязох пророчица...Приеха го в СБП седмици преди да почине в Психоболницата в с.Церова кория, близо до В. Търново...Сега ПОСМЪРТНО ше го издават, ше се бият в гърдите кой повече цигари и кафета му е давал!?...Отиде си самотен, беден,отхвърлен, а беше и е най-талантливият поет на старопрестолно Велико Търново! Поклон до земята пред светлата му памет! Поздрави-Че |
]
]
Re: Поетът
от marteniza на 05.09.2007 @ 09:37:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Да, за съжаление докато награждаващите хапваха по приеми ордьоври, той пишеше с нокти по стените неподозирани шедьоври.
Поетът е необходимият луд, без който светът ще бъде лудница, както казваше друг поет. Още нещо, написано от един трети поет:
И най-накрая се простете
по собствен избор с тоя свят.
След съвестта и стиховете
едва ли има трети ад!
Благодаря ти, че ми припомни.
|
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 05.09.2007 @ 09:53:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Аз се познавах с Николай още от ученическите ни години.Ако го бяха оценили и подкрепили навремето, да си е жив и досега!...А тези,които бавно го убиваха, сега щедро го цитират и хвалят...И колко още трагични съдби на български поети!...Такава е жестоката българска традиция, като се започне още с Ботева, после -Яворов, П.Пенев, та чак до наши дни...Че |
]
Re: Поетът
от marteniza на 05.09.2007 @ 10:01:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Един от последните, които ми идват наум, е Христо Фотев. И не е само у нас така, и не само сега. Ето какво писа наскоро един приятел, в отговор на въпрос за мястото на таланта в литературата:
Онези, които се борят за такова място, често хабят огромни сили да не им изстине мястото, та от борене и бърборене не им остава много време за литература. В позицията на литературния правостоящ, без претенции за запазено място, има нещо много привлекателно – цялата енергия отива в литературата, а не в търсенето на мястото в литературата. Пък и това място е като Лолита или Карменчита – уж е твое, а докато мигнеш и то вече забягнало при друг. Какво е, например, мястото на Георги Атанасов (дали пък не беше Атанас Георгиев?) в българската литература? Ако не ме лъже паметта, това е бил председателят на Съюза на българските писатели по времето на Гео Милев, който пък не е бил член на Съюза, пък и не му е било там мястото. Кой е забелязал появата на Вапцаровите “Моторни песни”? Защо Моцарт не е намерил постоянно място като композитор във Виена? Как така Хегел не е получил редовно университетско място преди да наближи четиридесетте? Как тъй Леонардо да Винчи не е поканен да рисува във Ватикана, а по-скромни художници са поканени? По каква слука студентите на Нютон в Кембридж са го намирали за скучен и не са стъпвали на лекциите му, та той е говорил за откритията си за светлината “на стените”, както е записал неговият асистент? Възможно ли е Конфуций до старост да хлопа по портите на владетели, които го отпъждат, понеже не го искат за свой политически наставник? Нима може Уърдсуърд да остане незабелязан като поет до шейсетата си година? Йовков, Мелвил и Айнщайн са чиновничета. Бахтин, най-големият литературен мислител на двайстото столетие по думите на Цветан Тодоров, е запратен в степите на Казахстан, дисертацията му за Рабле е отхвърлена, и той десетилетия еднокрако куцука по кой знае какви руски градчета. Тинянов проси по улиците. Едгар По издъхва в болница без някой да знае самоличността му, а в куфарчето му под леглото е била лекцията му “Поетическият принцип”, която с помощта на Бодлер се превръща в един от най-прочутите манифести на модернизма. Тялото на мъртвия Чехов пътува от Германия към Русия – и Чехонте не би го измислил по-смешно и по-нелепо! – в хладилен вагон със стриди... Историята гъмжи от подбни примери за хора без места. Хора, които не са си на мястото. Ненаместили се хора, несъвместими хора, неуместни хора.... Не е толкова страшно ако си без място, други липси са далеч по-страшни. Една от плашещите ме неуместности е човекът, преуспял на някое видно място, за когото, като се замислиш, излиза, че не си е никак на мястото. Помните ли Чеховия разказ “Архиерей”? Направил човекът невероятна кариера, станал висш религиозен пастир, но ето, че майка му се плаши да говори с него, а в своята издигнатост негово преосвещенство вече не може да разбере онуй, което и едно дете вижда, а като го отнася случайна болест, никой не си и спомня за него. Мястото голямо, а човекът малък. Това е страшното. Когато мястото е малко, а човекът е голям, това е нормално. |
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 05.09.2007 @ 10:24:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Т и си сигурно много по-млада от мен и едва ли си била свидетел в "онези" години, когато само отбрани творци получаваха и творчески командировки, и контрактации, и книгите им се издаваха, и конкурсите печелеха, а щом се пръкна демокрацията, бяха пак между първите редици на хулещите предишния строй...И сега не е много по-различно.Забележи, има десетина имена, които ако не са в журито, са между наградените и обратно... И определено не са най-талантливите!... |
]
Re: Поетът
от Iony_ada на 05.09.2007 @ 10:31:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Наистина си обрисувала чудесно Поета. Всеки би познал себе си в този образ. |
]
Re: Поетът
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 05.09.2007 @ 21:41:54
(Профил | Изпрати бележка) | Някой беше писал, че поетите не умират - те загиват. Загиват като войводи, в окопите, от туберкулоза, от изгнание, под релсите на забързан влак, от инфаркт, от собственоръчно изстрелян куршум, в самотата на хотелска стая - говорим за физическата смърт. Тук след прочита на твоето стихотворение трябва да се добави - и от безразличие - което май че е най-страшното загиване.
Права си и за другото - добрите думи и любовта не бива да се пестят - те не са като парче хляб, което ще свърши, ако се раздава, напротив...
Поздрави за силния текст, Che - радвам се, че прочетох!
П.П. Част от тоя ми коментар е такъв към едно стихотворение на Gorski - "Въздишка за мъртвите поети" - извинявам се, че го прилагам и тук - единственото извинение, ако има такова е, че и твоето стихотворение с близка тематика, ме развълнува изключително силно.
|
]
Re: Поетът
от marteniza на 06.09.2007 @ 12:10:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Иван Динков, Монолог
*********
Същите - вие,
новите гении,
раждани в нашия пепелник!
Идвайте,
ставайте поколения
не по години,
а по език!
В старите басни -
Дом на покойника.
Изводът свети,
без да гори:
стих,
който иска
да няма двойници,
той не играе
двойни игри.
Гладни,
без име,
дръжте сълзите си
в скъсани пликове за писма!
В честното слово
всяка действителност
тръпне като роса по змия.
Същите - вие,
новите гении,
раждани в нашия пепелник!
Идвайте,
ставайте поколения
не по години,
а по език!
Свири с два пръста за нови празници
старото стихотворно кълбо.
Ние сме вече за депо -
празни сме!
Ние сме вече за депо!
Още един труден поет. Какво ли е завещанието на Николай? Че, знаеш ли наизуст нещо от него? Не го намирам в мрежата, нямам му стиховете под ръка- |
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 06.09.2007 @ 18:21:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | За съжаление не си спомням...Аз, по принцип, избягвам да запаметявам стихове на съвременни поети съзнателно-да не се "прокрадне" нещо в главата ми и да го вместя после в стих...В България имам огромна библиотека и в нея-всички мои любими автори...Така ми липсва тя! А на Николай имам една негова тетрадка с ръкописи, много от тях непубликувани... Ние бяхме дабри приятели,до окончателното му затваряне в Церова кория........ |
]
Re: Поетът
от LATINKA-ZLATNA на 06.09.2007 @ 12:23:05
(Профил | Изпрати бележка) | Този поет умря
във лудница.
Самотен!
Непризнат!
И от глад.
Чета го с удоволствие!
Поклон пред паметта му!
|
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.09.2007 @ 10:44:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Благодаря за подкрепата! Поетите в България винаги са били бели врани или черни овци,оценявани са по достойнство САМО, когато ВЕЧЕ са мъртви!...Сърдечни поздрави-Че |
]
Re: Поетът
от christopher111 на 07.09.2007 @ 10:49:42
(Профил | Изпрати бележка) | И на умрелите не спестяват плюнките, но тъй като те не могат да се защитят, излиза, че с тях най-лесно и безопасно можеш да си разредиш напрежението. Примери - много.
Биг Брадър е и в поезията - всеки гледа да стигне олимпа. В това отношение е прав Валери Станков - поетът е ЧУДОВИЩЕ. Понякога усмихнато, миловидно, целеустремено, интелигентно и пр., но ЧУДОВИЩЕ. Чудно същество, но и чудовищно. Поздрави за вас, дано сте изключение от правилото т.е. принцесата, която усмирява чудовищата. :)
Кри |
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.09.2007 @ 11:13:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Прав си, с мъртвите не жалят!...След 1989 г. стана много престижно за критици, а и мастити поети, да оплюват и Вапцаров, и Пеньо Пенев...А те са за мен толкова големи, че "мъниците" виждат само сянката им! Аз цели 33 години съм изхранвала децата си и мен самата с инженерна заплата, не с поезия, защото глава давам, но не прекланям!...Сърдечни поздрави-Че |
]
Re: Поетът
от marteniza на 07.09.2007 @ 11:19:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Вапцаров е велик!
"История" все едно е писана вчера.
А това "Понякога ще идвам във съня ти..."
Извинявай, че се вклинявам, ама темата ме развълнува. Хубаво е, че надмогваме егото си, като пишем под псевдоними, но пристрастията ни са си съвсем истински. А това май е по-важно, нали? |
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.09.2007 @ 13:13:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | Ако имам модел за поетичен изказ, то това е поезията на Вапцаров! И интелигентът да те разбере, и простите обикновени хорица!...Ами Пеньо Пенев, най-хубавото му стихотворение, посветено собствената му съпруга!Ще го цитирам по памет-
Милоока жена, белонога,
нецелуната и непогалена,
ти си моя съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена.
Милоока жена, белоръка,
ти, усмивчице, топла и чакана,
ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана...
П.Пенев
Поздрави-Че |
]
]
Re: Поетът
от christopher111 на 07.09.2007 @ 13:26:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво на вас! Малко намалихте изконния ми скептицизъм. Хвала! |
]
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.09.2007 @ 13:58:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | А това?
"Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете,пълни с лепкав мрак,
и онзи див копнеж по Филипините
и едрите звезди над Фамагуста..."
От Вапцаров имам в душата си този вечен глад за нови земи, за нови хоризонти!...
|
]
Re: Поетът
от marteniza на 07.09.2007 @ 14:31:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Изкушавам се да ти пусна част от статия на Иван Гранитски /no comment) за есеистиката на Веселин Стоянов - писател, който ми харесва. Най-вече заради болката му от коментарите на литературната махала, склонна да вижда петънцата по слънцето:
"Ако в прозата и есеистиката си Веселин Стоянов се движи от реалистичното към мистичното, в публицистиката си той е патетично извисен и романтично гневен. Той става все по-нетърпим към просташките одумвания и сплетни, които уж аристократичното съзнание на съвременните духовни еничари си позволява да отправи към нашите националреволюционери, дейци на Възраждането и поборници, към писатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Пеньо Пенев, Никола Вапцаров, Иван Вазов.
"Така махалата обяви Христо Ботев за пияница и пройдоха, Пейо Яворов за убиец на Лора Каравелова, Димчо Дебелянов за скитник, Пеньо Пенев за луд, а Вапцаров за грозен. Разпънала сакатите си мерки, махалата иска да бабува при раждането на всеки, за да може веднага да го положи в тесния свой калъп за уроди.
Лошото във всичко това е, че ние също сме част от неизтребимата махала. Надявам се не нейната най-лоша част, но истината е тази и ние трябва да си я признаем. Така, тягостно оплетени в нещата, ние се опитваме да живеем без болка, сякаш това е възможно. Мислите ни бягат от тази тема, защото не искаме да признаем, че сводът небесен е един и за палачи, и за жертви. Което означава, че едновременно сме палачи и жертви в тази абсурдна пиеса, сред измамността на тези абсурдни декори, където ни дебнат очите на махалата суфльор.
Трябва да помислим защо живеем така?!"
Прекрасно е, че писател като Веселин Стоянов защитава делото и духовното наследство на Левски и Гео Милев, Кирил и Методий и Иван Вазов. Вълнуващо е, че той реагира с ярост и погнуса на опитите на съвременните отродители и духовни чапкъни да посегнат на наши исторически светини и стълбове на българския национален дух. Това е безкрайно нужно на нашето общество тъкмо днес, когато преоценката на всички стойности и глобалните геополитически преориентации ни изправят пред реалната опасност от размиване на националната идентичност.
Веселин Стоянов е нарекъл твърде сполучливо томчето с избрани свои творби "Любов, Сънища, Думи и... други изображения на Смъртта". Действително трите ключови думи за тази книга са Любов, Сънища и Думи. За автора любовта е едновременно и реална, и имагинерна, тя е сънят на думите, както думите са сънищата на любовта. Най-сетне в думата, в словото се откриват всички превъплъщения на любовта, съня и човешкия живот. Но той знае, че животът е другото лице на смъртта. И затова във всички страници, където се разхожда нощната стража на любовта, където в неизбродните пространства на сънищата препускат легионите на думите, творецът иска да открие изображенията на смъртта. За него тя е пеещото дете на Вечността или другото име на Живота."
За пътуването си права, но това е друга, мнооого голяма и хубава тема. Подари ни стих за нея!
|
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.09.2007 @ 18:54:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Благодаря ти за този цитат.За мен ,която имам в България огромна библиотека, най ми тежи тук липсата на българската книга!...Добре че е Интернет-а! И все пак не е същото! Колко по-хубаво би било да си седим ние с тебе на чаша кафе и да си говорим за "мъжка" литература, нали?!... |
]
Re: Поетът
от marteniza на 10.09.2007 @ 09:40:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Не е лошо. Нямам нищо и против женската литература, каквото и да значи това. Важното е да е талантлива. :)) По повод на книгите и библиотеките - ах, как добре те разбирам. По повод на повода за разговора ни - забравията на поети и стойности през всички времена и тропи, залисията по конюнктурата тип Хавеловото "жертви и съучастници", виж на какъв пастиш - "Самокритично" - попаднах из старите чекмеджета:
Ти помниш ли проверките на лагера,
кюфтетата и малебито в стола?
Хамбарите, съборени от багера
и речите еднакви там, на Вола?
Ти помниш ли гласищата атлазени
как нижеха дела и документи?
Как Ален мак цъфтеше на перваза ни,
прегракнал от политангажименти?
Ти помниш ли ченгетата в маслините
как слагаха шпионски микрофони,
а после на костилката пъртината
изследваха до най-интимни йони?
Ти помниш ли оная Пражка пролет?
А пресните Чернобилски марули?
Снишаването; скършения полет?
Виелицата, дето ни обрули?
Ти помниш ли, когато ни пробутваха
катър за кон, мастило за синчец,
от кораб да е слязъл някой в утрото
с три думи прости: "Хляб, или свинец!"?
|
]
]
Re: Поетът
от christopher111 на 07.09.2007 @ 19:07:03
(Профил | Изпрати бележка) | А кой си спомня за символистите, имажинистите, кой?
Спомняйте си за миналото, то е наше бъдеще.
Браво, моми, аплодирам ви! |
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 07.09.2007 @ 19:25:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Една литература не е ли здраво споена с корените си, започва да крее и се разпилява във времето!...Е, аз съм малко попреминала мома, но все пак, благодаря за комплимента!Че |
]
Re: Поетът
от regina на 07.09.2007 @ 19:30:01
(Профил | Изпрати бележка) | Уважаемий г-не!
Не бихме могли да изпълним заръката Ви, тъй като не се явяваме вече моми...(аз поне не...)
Освен това, не помним поради тежка артериосклероза и напреднал стадий на старческа дименция...
И тъй, след като изложихме пред вас причините за тази си невъзможност, ще Ви замолим - Бъдете тъй добър да помните вместо нази!
Во веки задължени Ви!
|
]
Re: Поетът
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 08.09.2007 @ 09:33:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Браво Регина,добре му го рече!И аз съм далече от момите -имам си 3 прекрасни внучки-Калина(11 г.), Ния(4 г.) и Рая(3 г.), а той с какво ще ни се похвали?!...С усмивка-Че |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 660
ХуЛитери: 6
Всичко: 666
Онлайн сега:
