автор: mila_nejna

Как обичам патладжан да ям,
бавно, лекичко във фурната го пърля,
после опитно го беля там,
гледам нищо да не се изхвърля.
След туй, с много чесън и доматен сос,
вкусно-вкусно го подправям,
може соев сос и щипка магданоз,
бързо-бързо да прибавя.

Става кьопоолу-то мечта,
с него мажа твоята филия
и за да не ти запари тя,
духам, де що капне, ближа.

Я! Почакай ! Що е туй ?
Дето ближа, нещо мърда,
шава, расне, май е... :Р
Я по-бързо да поближа :)

Ето го - показва се оттам,
струва ми се, че и той е гладен,
чакай, вадя го навън :)
то и той душа си има - нека хапне :)))

Първо ще го вкуся аз.
Нека силно наедрее,
патладжан невиждан до тоз час,
в мойта кухничка виреел.

После твоя едър патладжан,
пъхам в мойта страстна фурна,
пърля го и него леко там,
дърпа се, ама го връщам :)

Соса ми сервираш най-накрая,
вярно, натурален бил :)
без подправки и не пари,
няма чесън, нито дивисил...

Ех, че вкусна стана таз вечеря...
Неочакван апетит...
Май със яденето ставам гладна...
Я подай пак патладжана - да сме квит :)))