Една съм в нощите си с тебе,
а друга - с него през деня,
третия щом видя, всичко в мене пее,
като дете прегръщам нежно във съня.
Във мен живеят сто живота,
различни, чужди, непознати,
сто личности във мене бродят,
със мислите си необятни.
С един съм строга, справедлива,
със друг, развратна и без свян,
със трети, шеговито-закачлива,
четвърти получава моя плам.
Със някой и грижлива съм, и домакиня,
нимфетка страстна някой път,
със друг пък - господарка и богиня,
робиня, служеща на твойта плът.
Невинна, грешна, безукорна,
тигрицата, нападаща във гръб,
послушна, нежна и покорна,
светицата, поела сатанински път.
В деня си съм така разнообразна,
че сякаш сменям сто лица,
и мила съм и нежна и еднообразно,
подреждам маските си - своите деца.
В живота си навярно съм актриса,
или шизофреничка някой ще ме нарече,
но факт е че свободна съм като птица,
на клетка никой няма да ме обрече.
Нали във клетката сама се вкарах,
на твойте, неговите чувства, добрина,
аз цяла ваша съм, и то отдавна,
ме имате в живота си за светлина.
Обичате ме - аз съм толкова разнообразна,
и казвате - живота леко се живее с мен,
а другите завиждат ви, дори се дразнят,
че не могат да ме имат мен във своя ден.
За такива като тях приготвила съм - ето,
безизразното, сто и първото лице,
груба, мълчалива, тежка маска на която,
чувствата ми никой да не може да чете.
Аз цялата съм ваша , и тялом, и духа ми,
препускащ вихър в чувства океан,
дори да падам - ставам, продължавам,
от себе си аз всичко искам да ви дам.
И само някога, потайно уморена,
аз сгушвам се в прегръдките ти, там,
се чувствам толкоз мила, удовлетворена,
че цялата разгръщам се за теб, без свян.
Повярвай, мои всички са лицата,
и всичките за теб единствено трептят,
за тебе пее, плаче ми душата,
за теб, и твойта нежна благодат.
Аз знам, че с мене ти щастлив си,
за теб съм книга, непрочетена дори,
и колкото да я четеш, и я прелистваш,
все нови страници откриваш, знам.
За теб съм радост и опора,
спасение и плам във твоя ден,
затуй дори шизофренична,
обичаш ме, и си със мен.