Цяло лято в Мариински бани танцувахме валс и танго.
По алеите с мраморни статуи, водни каскади
се разхождахме ние, стотина безделници млади,
и живеехме радостно тук на издръжка... не знам на кого.
Кавалерите в бели костюми, а дамите в рокли лила -
се въртяхме безумно под плавните звуци на Щраус,
а в пейзажите, сънно премрежени като зад паус,
се провиждаха замъци, вили, горички и китни села.
Вечер в тъмни алеи се чуваха шепот, въздишки и смях.
От невидим оркестър долитаха огнени ритми,
иззад храстите феи въртяха очи любопитни,
ала феи ли бяха, или лунатички - така не разбрах.
И когато попитахме: Тази фиеста... кой даде я? -
отговори ни мраморна статуя: - Тук е Аркадия.