автор: Ljastoviza

Нарисувай ми детския спомен,
с гората,
и моста,
по който след своето чипо носле
радостта ми
полита
сякаш е
ангел, прегърнал
в душата земя и небе...

Нарисувай ми детския спомен
на плажа,
препуснал след вятъра
в дива вълна;
нарисувай ми нощния танц на мечтите,
погнали с факли и песен съня.
До тях нарисувай накрая и мене-
дете неразбрано, луда жена,
в очите й
парещи кестени светят
и детския спомен превръщат в сълза.