автор: Kristo

Кой би помислил,
че ти ще се върнеш,
тук в моята тъмна пещера?
Огъня, който запалихме,
огъня, който уж умря
е тук и още тлее...

Сега ти си самотна отново.
как не се бях сетил това?
Сякаш в сърцето ти има олово
и сякаш там долу няма душа.

Кой би се досетил,
че още си ми муза,
тук под моето перо?
Стихът, който създадох,
стихът ми беше от стъкло
и все още отразява светлината.

Светлината сега е твоето име.
Ела и ми покажи твоите лъчи!
сега, когато отново плени ме,
ела и ме затрупай със лъжи!

Кой би разбрал,
ако любовта се завърне,
тук в нашите две сърца?
Едното дава напрежение,
другото дава ти искра
и огънят сам ще се запали.

Сега ти си самотна отново.
как не се бях сетил това?
Сякаш в сърцето ти има олово
и сякаш там долу няма душа.