автор: AGRESIVE

Не знам какво ми трябва още?
Навярно някой да ме хване.
И аз като опитомена птица,
изчаквам друг да ме нахрани.
И се потупвам по стомаха празен,
и още по-зловещо – по душата.
Изяждала съм бавно от средата й,
и чак сега отхапах кухотата.
Като вдървена под небето гладно
кората ми не се пропуква.
Опитвам се сама да литна,
но няма кой да ме побутне.
И съм дърво, което е изгнило,
изтръгнат плевел, мъртва лавра.
Преди да стана пеперуда,
съвсем сама съм се изяла.
Наистина какво ми трябва?
Навярно някой да ме хване!?
И бавно, като нежен вятър
да ме изпълни и да ме нахрани.