автор: kiart

В безлунен океан две тъжни сепии сме.
Родили сме се в безднено безвремие,
докато мъдрост стигала до слепите.
Отдавай ми се,
грозд любовна бременност.
Сега антракт е.
Спрени са молитвите.
Под навеса прокапват в песни ритлите.
Едно е и е тежко одеалото.
Ела под мен.
Над мен.
Ела ми в бръчките.
Ела,
разпукан нар в зърна набъбнали.
От сприхаво припалване на съчките
в порой душите ни са се подгънали.
Ела да ме смразиш до незавършеност.
Да бъде времето ни все несвършено.
На сутринта,
преди да се забързаме,
да има нещо топло за довършване.