абортите на бременната вечност,
одрасканите със къдрици мигове,
капаните на спомените в дрешника,
след стръмното в ръцете, шерпе,
разпукай кожата си- какавида,
подпри ме със гърба приведен,
над слънцето крилете подари ми.
Над бездната, отворена за полета,
над ромона на тишината,
над въздуха, ще те гравирам
шерпе,
във пеперуден отпечатък…