автор: Oper

В памет на П. Д. Рангелов

Не бях живял и сто живота вече,
не бях се раждал много досега,
но този, който е накрая вече
бих повторил сто пъти сега.

И не защото бях във него съвършен,
и не защото съвършенството си гоня,
а просто тъй - да бъдеш ти до мен,
така красиво искам да те помня.

Да помня искам живата ти мъдрост,
да помня всички часове и дни,
в които с щедрата си обич-твърдост
живота с думите си ти ми подари.

Сега прекланям се пред твоите слова
и още помня тез велики твои думи,
че само със душата ще чуеме това,
което и с очите не биха и видели други.

Да, това си ти, такъв си и остана,
сега отекваш ти във вечността,
аз ще чакам да се срещнем с тебе двама
било дори и след смъртта...

4 юли 2003