Цвете мое, цвете красно,
кой те тука посади?
Либе мило, слънце ясно,
що във мен се влюби ти?!
Трябва с цвят да се сдобиеш
всред зелените листа,
а ти мила да не криеш,
че мен любиш във света!
Че сме двама с теб прилика,
тук под сини небеса,
като тез цветя иглика ─
виж, какви ти чудеса!...
Строен аз не съм като топола,
умна ти си като таз метла...
Сто кила ги имам, моля...
Две,три гънки има твоята глава...
Кат налъм си толкоз умна,
аз не съм ни строен, ни красив...
Ний ще бъдем двойка чудна
в този свят ужасно обичлив!
И когато се родят децата,
аз се моля тук на бога ─
да са като теб, като цветята,
но да нямат твоят ум за бога!!!