ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 661
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 661
 |  Той е достатъчно луд,
да извика
пред целия свят,
че пие живот
от странната вещица
отдавна изгубила
своята кожа.
Обича дъжда
и има за бурите
усмихнати, дръзки очи.
Върви по ръба
между черно и бяло
и знае,
че мъдростта
не е огледало
на каменни истини,
отдавна застинали
в някакъв миг.
Че тъгата носи
в пазвата нежност,
а понякога
и от свободата
струи безнадеждност,
но все пак си струва,
дяволски много си струва
да храни крилете
на площадните гълъби
с ожулена вяра,
да прегръща дървета,
да спори със облаци
и да полита над заспалия град,
когато странната вещица
превръща дланта му във свят.
Публикувано от Amphibia на 02.09.2007 @ 12:23:35
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 317 четения | оценка няма |
показвания 6914
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Портрет" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Портрет
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 02.09.2007 @ 13:21:18
(Профил | Изпрати бележка) | Едно стихо, което неусетно набира скорост, за да си струва накрая. Защото наистина:
"Че тъгата носи
в пазвата нежност,
а понякога
и от свободата
струи безнадеждност,
но все пак си струва,
дяволски много си струва
да храни крилете
на площадните гълъби
с ожулена вяра," |
Re: Портрет
от PLASHKOFF (npeniashki@abv.bg) на 02.09.2007 @ 13:27:18
(Профил | Изпрати бележка) http://plashkoff55.blog.bg/ | Дяволски много ми хареса!
Особено:
".......................
да храни крилете
на площадните гълъби
с ожулена вяра,
да прегръща дървета,
................................"
Страхотно звучи!
Поздрави! |
Re: Портрет
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 02.09.2007 @ 14:46:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Той е достатъчно луд...
_________________
Съгласих се с теб! Но пък какво сега – нали лудите движели света...
А и когато ни омекват коленете именно от тях, става мазало.
:)
Спомних си едно мое старо съчение, отпреди години. Твърде несъвършено, но безкрайно искрено.
Тук няма да го откриеш.
И изкушението да ти го оставя много силно ме завладя.
И понеже съм последовател на Оскар Уайлд, ще го послушам...
:)
Да споделям ли с още думи колко ми хареса стихът ти или до тук те са достатъчни?
_________________
ПОГЛЕД
От чувствата си нераздадени си ме изваял,
съзираш ме у себе си
отново,
и отново,
и ме създаваш.
И казваш ми без думи пак
с очите си дълбоко скрити:
Не, ти не като онези, другите.
Да, ти си... ти си... ти си...
Истински различна!
Омагьосваща,
принцеса - жаба,
жрица понякога злокобна.
И ти във мен не спираш да обичаш
измислицата своя,
безумно жива
и греховна.
Проплаква музиката във сърцето ти сурово,
неискащ и непитащ!
Самотен дявол, неразбиран сякаш пак,
Отново!
С тъга опустошаваща сълзите на душата ти прошепват:
Бъди каквато си, принцесо моя грешна!
Красива, грозна,
несъществуваща, някаква.
Ангел-екзекутор,
и дете измамница,
жестока, нежна, добра, себична...
Всякаква!
Но нали дори да си мираж,
несътворим като магия,
в миговете на пустинните ми бури,
(които пак ще скрия!)
ти имаш власт в света ми приказен
отново да се сливаш.
И знаеш ли,
понякога дори умееш и да го съсипваш.
И убиваш...
|
Re: Портрет
от sashtata на 02.09.2007 @ 14:52:11
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за искреното споделяне!
исанията могат да имат много достойнства, както и недостатъци, но няма ли искреност - всичко отпада.
Хареса ми искреният ти поглед :)
|
]
|  |
Начало
ХуЛитери
