автор: gorski

От детството помня добре този страх.
Не стъпвам в локви,
особено в пресните, след дъжд.
Може някоя да е без дъно,
макар да прилича на другите.

Ще стъпя и в миг ще пропадна,
ще литна надолу
и все по-надолу,
към отразените облаци,
а може би още по-дълбоко.

После локвата ще изсъхне,
ще се затвори над мене,
а аз ще остана - къде ли? - заключена
с недостигнал до горе вик.

Едва по-късно разбрах:
не всички лоши премеждия
се подчиняват на световните правила.
Дори да поискат,
не биха могли да се случат.

Превод: Иван Вълев