автор: mila_nejna

Ето я, душата ми - разголих я,
за теб,
спокойно - посегни, вземи си...
Парченце, половина, цяла -
както щеш,
не се плаши, ела и откъсни си...
Не, няма да боли, не бой се,
някой ден,
отново в мене ще порасне...
Като безумна рана вътре в мен
ще покърви,
ще поболи, но постепенно ще зарасне...
Не я ли искаш? Искаш мен?
Нали това е същината,
на любовта, сърцето, мислите ми
и на мен...
Нали за туй ми е душата?
Добре, вземи ме цяла, щом желаеш,
но не искай някой ден,
щом ти омръзна и ме опознаеш,
да си тръгнеш ей-така от мен...
Затуй - предлагам ти душата...
Не се котира много в наши дни...
А тялото - желаят много...
И ти го искаш - вярно е, нали?
Все пак погледай я и помисли си,
във нея има много чувства,
туй го знам...
И ти го знаеш, вярвай ми, че много
успявам да събирам там...
И много давам - не скъпя се,
на всеки, който пожелай,
парченце къса и го носи,
със себе си, в живота си, безкрай...
И без туй трудно вече ги събирам -
мечти и чувства, океан,
така че, взимай - не плаши се...
Аз имам още много да ти дам...