Сега ще завали.
И не защото
само аз го искам.
Небето се е свило
в сянка от криле
и облачни коне
са стегнали копита.
Ще завали.
Виж -
немеят тротоарите
с изтръпнали
от лунатичен бяг гръбнаци.
Градът е прашен просяк -
в ъгъла на времето е свит
и от очакване
почти не диша.
Ще завали.
Събличай прашния си поглед
и на ръба
със мене застани.
Молитвата, понякога,
е гняв,
прозрял внезапно
щедростта си.