автор: gorski

Българско гробище: петолъчки и кръстове
в най-азиатския край на Европа.
Както войниците лягат зиме нагъсто,
тъй сме налягали, за да се топлим.
В общи гробове: и майка, и син, и дедо,
смесили там диалекти и правописи,
кротко си бъбрим сега със съседите,
като хляб си поделяме глината клисава.

Българско гробище: корени, коренища
в долния свят във едно са се сплели,
смучат от нашите кости, не се насищат
явори, трънки и люляци разцъфтели.
Химия на безвремието ни пречиства:
никой не знае в оня немъдър свят горе
тези пролетни клони и есенни листи
от чие ли сърце са, от чий ли са корен.