автор: krissi

Да можеше мигът да не умира,
но никой никога не ще го разбере.
Когато мъката душата ти раздира...
Когато писъкът във гърлото ти спре...

Да можеше назад да се завърнеш,
в годините напразно пропилени.
Когато светлината те обгръщаше...
Когато сетивата бяха притъпени...

Да можеше раздялата да не боли,
но винаги един от нас ще стене.
Когато тръгваш си с извърнати очи..
Когато думите пробождат те студено ...