Нощ e. Нощ. Криво стиснала зъби.
Скърца, дива, светкавици ражда.
А всичко друго смирено мълчи.
Просто жажда. И жажда. И жажда.
После рукна. Потоп. Неспасяем.
Несвестен. Диря пак него - пак Ной.
С адрес: "Неизвестен". И нечут.
И отсъстващ. И съм късчета вой
с гарнитура от чувства. Няма път,
няма ход, само скърцат очите
затворени. А му казват "живот".
Лиха липса на корен. Гърдите
скимтят. Девет усмивки изтичат –
лъкатушат в немите вадички.
Аз и нощ? Просто... просто опитах.
Само дето зъбките ми са слабички.
Бел.: Редактиран вариант от 30.08.07 г.