В измисленото време,
ще тръгна въпреки умората,
да те търся, ти измислена от мен.
Сигурно някъде си сред тълпата.
Скитах изморен и безутешен,
да те намеря някъде сред хората.
Полудели мислите ми и заслепени,
щъкат полудели и носталгични,
с идеята да бъдеш вечно моя.
Сигурен съм, ще те открия...!