Един единствен път ще се откажа,
ще съм сломена, и отчаяна, и празна.
Тъкмо тогава слънцето ще се покаже,
ще ме погали с топлина заразна.
Един единствен път ще се разплача,
изгубила надежда, наранена.
Точно във този миг, обаче,
тревата вън ще е така зелена!
Един единствен път, когато стана,
аз ще почувствам как сърцето ми ще пръсне.
Но пак една надежда ще отане -
дано тогава не е твърде късно!
26.08.2007г.