автор: Fabiana

Отлюспвам те.
Наум... за сега,
макар че има
струйка любов.
Не мога да излъжа
и себе си.
Ще ми липсват
шума от дъха ти,
мекотата на пръстите.
Сърцето се свива.
Обичам те повече
какъвто те искам.
Схващаш ли?
Постоянно се свличаш
по стълбата,
минаваш под летвата
и тежиш оловен
на шията,
а просторът тъй син е.