автор: nikoi

         " Ако можех да имам едно
         магазинче със две полички... "

Без остатък всичко е продадено.
И хвърлят сянка празните полици
по празните ръце, раздали даром
трохи от светлината ми на птиците.

А подът неизметен пак боли
под стъпките на натежали съвести.
Петите ми събраха куп бодли,
окапали от нечий поглед трънен.

Надеждата ми свърши. Пресуших
очите си, безцветни от очакване.
От утре ще продавам само стихове.
За чиста съвест. Или за разплакване.