По стъпките ти тръгнах,
в нощната тъма.
По жълтата пътека,
под сребърна луна.
Вървях,лицето мокро
от тежките сълзи,
с коприната си мека,
ноща,ноща попи.
Вървях по пътя боса
с разрошена коса.
Потъвах в твойте стъпки,
под лунна светлина.
А виеше се пътя,
напред като змия.
В небето там високо,
умря една звезда.