автор: Elling

Двеста и двадесет изпълнени с болка,
двеста и двадесет дни на тъгa.
Дълги,безкрайни,горчиви и злобни,
двеста и двадесет отвъд радостта.

Краткия поглед - безумен копнеж,
импулсивното бягство - непосилен стремеж.
Чувства отдавна превърнати в прах,
студени очи,удАви ме във тях!

Лека ирония прикриваше спомена,
мрачна сълза от душата отронена.
Прекърши се нещо тихо във мен,
наведох глава,вече бях примирен.

След двеста и двадесет дни на очакване,
след двеста и двадесет,моя мечта,
се сетих за своята стара приятелка -
реших да се върна при теб,Самота!