автор: esperanca

Вдовишкия си шал
свали луната.
И се приведе над
смълчаната река,
където на мечът-кръст
сребрееше снагата
и ронеше молитви,
и помнеше кръвта.

Алеята под старите дървета
назад във времето пълзи :
ту Дяконовия поглед зорко свети,
ту губят се на Кръстю поп следи.

История е огненото време,
макар че мостът два пъти горя.
И няма Майстор Кольо Фичето
от камък и дърво да съгради
по-истинска съдба.

Въстанието на Асен и Петър
при хълма Стратеш твърдо устоя
и подстъпите столични не са превзети,
и помни Исак Ангел ,помни крепостта!

Разсъмва се.
Отстъпва пред зората,
неоновата нощна
светлина.
Запалва слънцето
на Ловеч тишината.
Рождена моя, калдъръмена земя.